ISO 13655:2009 или какво е M0, M1, M2 и М3 – част 1

1381

Какво точно представлява стандартът ISO 13655:2009 – той дефинира нуждите от спектрално измервателно оборудване за печатната промишленост.

Създаден е във връзка с международните стандарти ISO 5.2 и ISO 5-4 за измерване на наситеността на цвета, както и с CIE15 за общата терминология, свързана с колориметрията.

В него са посочени необходимите условия към уредите за измерване, които трябва да бъдат покрити за различни цели. Най-важното от тях е топологията на измерване, като в стандарта е изрично посочено, че трябва да се използва една от следните четири опции: 45°a:0°, 45°c:0°, 0°:45°a, 0°:45°c.

При наблюдение и/или осветяване, ограничено в един азимутен ъгъл, огромно влияние оказват текстурата и посоката. Тези топологии са отхвърлени в ISO 5-4, а оттам и в ISO 13655:2009. Те са известни още като: „forty-five degrees directional: normal” и „normal: forty-five degrees directional”. С други думи, когато се използва уред с подобна топология, резултатите ще бъдат силно зависими от ъгъла наизмерване. Една и съща измерена стойност ще дава различни резултати при използване на различен ъгъл. Този ефект става още по-забележим със засилване на текстурата или при използване на непромазани хартии. В този случай могат да се очакват разлики в размер на dE*ab = 3.

Въпросът е как потребителите могат да бъдат сигурни, че даден измервателен уред отговаря на изискванията, посочени в ISO 13655? Отговорът се крие в спецификацията на инструмента, която винаги съдържа използваната топология. Ако тя не е  “45°a:0°” или “45°c:0°” (или обратно), а е само 45:0, то трябва да очаквате, че изискванията не са изпълнени. Освен това покриването на изискванията по DIN 5033 не означават автоматично, че уредът отговаря на условията на ISO 13655, защото DIN 5033 се използва за описване на всички възможни топологии за измерване.

В случай, че даден уред изпълнява условията, посочени в ISO 13655:2009, то той работи в един от следните 4 метода – М0, М1, М2 и М3. В тази и следващата тема ще разгледаме всеки един от тях.

М0
От техническа гледна точка методът М0 е морално остарял, тъй като в основата му е източник на светлина, който не разполага с постоянна стойност на излъчваната светлина. При този метод се използва волфрамов източник на светлина, чрез който се осветяват пробите. Те от своя страна не могат да постигнат и гарантират източник на светлина с цветна температура, отговаряща на условията на D50. Потребителите биха имали големи трудности при измерване на цветно проби, отпечатани върху хартия с оптически избелители. Въпреки че много потребители изгнорират този факт, използването на подобен светлинни източници води до ненадеждни и непостянни измервания, поради промяната в интензитета на излъчваната светлина. Запомнете едно – М0 означава недефиниран светлинен източник, който в никакъв случай не следва да изполвате при медии с добавени оптически избелители.

M1
Това е най-важният метод, тъй като чрез него успешно се противодейства на избелители в хартията, които оказват влияние при измерванията. Повече за него ще научите във втората част на тази статия.

М2
Методът М2 е стандартизиран за измерване на проби, изцяло свободни от UV съдържание. В някои спектрофотометри са вграждани филтри, които да игнорират ефекта от оптическите избелители в хартиите. Смятало се е, че това ще улесни изчисляването в ICC профилите. В зависимост от светлинния източник оптическите избелители се оцветяват в синьо. Филтрирането обаче не е решение, тъй като при други условия това ще даде отклонение в резултатите. Това е причината методът М2 да не е подходящо решение за работа освен в случаите, когато се работи в среда изцяло освободена от UV.

M3
Предизвикателството, пред които са изправени офсетовите печатници е необходимостта от контрол на цвета по време на печат, когато мастилата още не са изсъхнали, докато клиентите получават и одобряват продукцията при изсъхнали мастила. Методът М3 предлага средство за предсказване на наситеността при изсушения лист на база измерените стойности върху още неизсъхналия печат. Това се постига чрез използване на два полиризационни филтъра, които минимизират разликата между неизсъхналото и изсъхнало мастило.

Спектроденситометрите от серията FD на Коника Минолта предлагат възможност за избор между трите описани по-горе метода с цел сравняване на резултатите, постигнати с други измервателни уреди.

Източник: Konica Minolta

СПОДЕЛИ
Антон Даскалов
Практик с над 10 годишен опит в сферата на офестовия печат и номерацията. Въвежда дигиталния печат в портфолиото на Оптимал принт и е отоговорен за развитието на продуктите и услугите, свързани с него.