„Panta Rhei“ е казал Хераклит.
„Всичко тече, всичко се променя. Включително и издателският бизнес и печатът.“ – допълва Мария Арабаджиева.
Издателство „Мария Арабаджиева“ ( “Абагар Холдинг” ООД) е книгоиздателска и книготърговска фирма, създадена през 1990 година от Мария Арабаджиева.
За период от 22 години са издадени над 1000 заглавия. Издателството работи по дългосрочно разработени тематични програми, разпределени в около 50 тематични издателски поредици предимно в областта на научно-популярната литература. Специализирано в издаването на енциклопедична, справочна, научна, научно-популярна и художествена литература.
Същият екип създава и издателство „Мириам Пъблишинг“. Издаваните книги са посветени на изследването на древната мъдрост и знания, на философията и културологията, на историята и развитието на тайните общества и доктрини, на изучаването на окултните науки и т.н. Досега издателството е публикувало над 500 заглавия.
През 1994 г. Мария Арабаджиева създава единствения по рода си в България Клуб на книгата, организиран по модела на световните клубни системи, в който към 2012 г. членуват повече от 7000 души от цялата страна, както и живеещи в чужбина българи.
Мария Арабаджиева е полиграфист по образование, възпитаник на Московския полиграфически институт МГУП. Говори пет езика, майка на две деца, които днес работят редом с нея в издателствата.
За началото на издателския бизнес след промените през 1989 година.
Мария: Издателството ни е едно от първите на нашия пазар след промените през 1989 година. Тогава имаше глад за книги и култура, а книгоиздаване след промените все още липсваше. До 1989 имаше само държавни издателства, които работеха изцяло в планова икономика – държавата финансираше определен брой заглавия на година, разделени по жанрове. Това беше систематизиран и организиран процес, но и ограничаващ. Всички, които работехме в държавни издателства имахме само една грижа – да произведем качествени издания. Нямаше никакъв риск. Тогава никой не е мислил как да продава тези издания. След промените никой от нас – хората, които създадохме първите частни издателства, не знаеше как се правят пари. Но ние имахме един огромен плюс – пазар от жадни за култура и книги хора. Мога да нарека ситуацията с една дума – еуфория.
Издателството ни издаваше огромни тиражи. Енциклопедиите, например – имаме детски енциклопедии, продадени в над 300 000 тираж. Тиражите от 100 000 бяха нормални през тези години. Седмично издавахме по 20-30 заглавия. В холдинга ни работеха 200 души щатен персонал и над две хиляди сътрудници на хонорар. Имахме книжарници в цялата страна, правехме редовно турнета по градовете в България. През 1994 година създадохме най-успешния читателски клуб – „Абагар“, който е един от основните ни канали за продажба и до днес.
Този бурен растеж на пазара продължи до 1995-1998 година, когато нещата малко по малко се канализираха. Започнаха да се сключват и първите договори за авторски права.
За авторските права искам да отворя една важна скоба. Те не се купуват, а се наемат за определен период от време. Затова и много издатели, които не разработиха собствени продукти, днес не притежават нищо. Те нямат какво да продадат освен натрупания си през годините опит.
В годините 1995 – 2005 се появиха стотици издателства – всякакви хора, някои от които не разбираха нищо от книгоиздаване, но читателите купуваха всичко, което се издаде и имаше място за всички. В края на този период пазарът започна да се пренасища – твърде много заглавия, препокриване на издаваната литература, което доведе до по-малки тиражи. Това съвпадна и с постепенното обедняване на хората. Голяма част от българите, които купуваха книги и четяха, емигрира. Тези, за които книгите имат стойност, не могат да си ги позволят – не и както преди. А повечето българи, които имат добри финансови възможности и могат да си позволят книги, не търсят духовността и знанието – за тях книгата не е продукт, който има стойност.
Собствените продукти и издателство „Мириам“
Мария: Най-голямата промяна, която направих, за да останем на този пазар, беше да започнем да издаваме собствени продукти. Започнах да изследвам творчеството на автори от преди 17-19 век. Пътувах и купувах литература от антикварните книжарници из цяла Европа, поръчвах онлайн от порталите на най-големите световни библиотеки. В момента имам огромен електронен архив от стотици хиляди книги, които могат да бъдат издадени. Започнах да превеждам и да съставям книги – има издадени мои преводи на световни философи като Лао-цзъ и Конфуций например, които се продават и днес. Но съдържанието е само началото за една добра книга – създаваме наш дизайн на всяка книга и корица, имаме собствени орнаменти и илюстрации. Най-добрият илюстратор на една книга е нейният автор. Аз лично се научих да работя с графичните програми и сама мога да превеждам, да съставям, да оформям и да отпечатвам книгите.
Книги по нов модел
Мария: Започнахме да издаваме книги по нов модел за настоящия ни издателски пазар – с по-голямо вътрешно поле, хубава хартия, шити и с твърда подвързия – това са книги за библиофили, които ценят книгата като културна ценност, а не гледат как да си купят само най-евтината книга с голяма отстъпка. Тези книги могат да бъдат опазени във времето.
През 2008 година създадохме наш уникален продукт – специални илюминирани книги – по подобието на средновековните ръкописи. Това може би е най-внушителното послание, което отправям към ценителите на книгата относно нейното бъдеще – книгата предстои да възвърне своята стойност и да бъде достояние само за тесен кръг от ценители. Тези специални луксозни издания съдържат ценни текстове, а художественото им оформление се състои от красиви цветни рамки, винетки, орнаменти; те са отпечатвани на скъпа италианска хартия и са подвързани с естествена кожа. Издаваме ги в малък тираж, обикновено като поръчано издание.
За да може издателството да привлече читателя, издаваните от него книги трябва да бъдат ценни, да дават много информация и знание, да имат красиво полиграфическо оформление – да бъдат атрактивни. Все пак книгата, като всеки продукт, трябва да бъде адаптирана към променящите се условия – да привлече интереса на малкото останали четящи хора, които са затрупани от предложения.
Да печаташ изцяло дигитално
Мария: Прозрях накъде отива издателския пазар още през 2007 година. Тъй като съм полиграфист по образование и имам много дълъг опит в книгоиздаването, Ксерокс България ме поканиха като консултант на изложението drupa 2008. Там се запознах с дигиталния печат и вече знаех, че това е бъдещето за издателите у нас. Когато дойде икономическата криза през 2009 година взех решението да преминем изцяло на дигитален печат. Това е ключовият момент, който промени печата на книгите ни изцяло. Последната наша книга, отпечатана на офсетов печат, излезе през юни 2009 година. Тогава започнахме да издаваме в малки тиражи и да печатаме само дигитално.
Печатахме в дигиталните печатници „Зебра“ и „Булгед“, но допечатките на тиражите ни излизаше скъпо. Проблемът при работата ни с дигиталните центрове се състои в непрекъснатото повишаване на цените, както и в заблуда на клиентите относно спецификата на дигиталния печат (при допечатки на по-малки тиражи вдигат цените, което е неприсъщо за този вид технология и машини).
Затова и реших да затворим издателския процес – след преговори с „Коника Минолта България“, които ми предложиха помощта и съдействието си, сключих договор за лизинг на няколко машини: през септември 2011г. – за машина среден клас Konica Minolta bizhub C360 – цветен и черно-бял печат; в края на февруари 2012г. – за Производствена система Konica Minolta bizhub PRO C6000L – за цветен и черно-бял печат (с високо качество за печата); през август 2012г. – за Производствена система Konica Minolta bizhub 951 – машина за черно-бял печат.
През март 2012 г. сключих договор с няколко фирми – „Военно издателство“, „Бивалвия“ и др. – за подвързването на книгите и довършителни процеси на продукцията. От март 2012 г. издателство „Мария Арабаджиева“ създаде свой собствен Дигитален център и станахме първото българско издателство, които почти „затворихме“ производствения си цикъл. За мен това е гаранцията за оцеляване на фирмите и оставане на издателствата на пазара.
С днешна дата ние създаване нашите заглавия, отпечатваме ги, имаме контрол върху тиражите, допечатките и продажбите.
Реализацията на продукта в днешните условия
Мария: Продаваме в търговски вериги „Хеликон“, „Сиела“; и в други книжарници – „Гринуич“, „Български книжици“; чрез електронни книжарници и сайтове – „Store“, „Bgbooks“. Не работим с книжните борси, съответно не продаваме стоката си на консигнация. Работим само с четири търговски вериги чрез договор за стоков кредит – това представлява договор за определен брой книги от новата издателска програма (поради по-малките тиражи при дигиталния печат това обикновено са 1 до 4 бройки от книга), който предоставя на търговеца всички избрани от него заглавия на двете издателства, като той отчита чрез заплащане всеки месец продадените бройки и на тяхно място са му предоставени нови бройки.
Стоковият кредит е много по-подходящ за настоящия издателски бизнес, тъй като той позволява по-голям контрол над дейността на търговеца и не крие големи рискове за издателя.
Това по принцип е и рецептата за бъдещия издател – той трябва да е специалист в много полета, за да може да осъществява своята дейност; да издава малко на брой, но ценни заглавия, които да са нови за публиката и да будят интерес у малкото останали днес читатели на традиционни книги; да прави малки тиражи, които да може да си позволи да издаде, без да е на загуба и да преиздава при нужда; и да не зависи от многоброен персонал, който не винаги осигурява бързина и качество на работа, а да обучава своите кадри на всички професии, които един професионален частен издател трябва да владее.
По такъв начин той може да посрещне световните тенденции на развитие на този бизнес – навлизането на електронната книга на пазара, развитие на услугите print-on-demand и на предлаганите, чрез специално създадените self-publishing уебсайтове, издателски дейности. По този начин издателят става всестранно развит професионалист и, поради гъвкавата му политика на издаване и приспособяване към условията на пазара, бъдещето на неговия бизнес не е застрашено от настъпващите промени.
Тук е моментът да кажа, че съм много благодарна на Елена Дречева (управител на Коника Минолта България), защото тя винаги ни е помагала и търси решения за всеки издател, който като нас иска да развива бизнеса си.
Вижте една от лекциите на Мария Арабаджиева
