Има ли изход от кризата при квалифицирания персонал

3308

Всекидневно чуваме оплаквания колко трудно се намират хора, които да разбират от работата си (от страна на работодателите) или как навсякъде търсят хора с опит (от страна на търсещите работа). Областта на печата и рекламата с нищо не е по-различна от цялата картина в страната.

Проблемът всъщност не е само в България, а е валиден за целия свят.

Проучване от 2015 година в района на Австралия и Нова Зеландия показва, че най-трудно се намира квалифициран персонал за области като ситопечат, довършителни процеси и… продажби. Може би вината е в самите работодатели, които имат все по-високи очаквания към персонала и разчитат, че всеки трябва да разбира от А до Я и в същото време да е готов да съвместява няколко длъжностни характеристики като му се заплаща само за една от тях. Вината може да е и в самите хора, които не намират нужната мотивация да преминават квалификационни курсове, чрез които да бъдат по-конкурентни от останалите и по този начин да докажат, че заслужават да бъдат по-добре оценени.

По данни на американската индустрия на печатната промишленост всяка година в бранша се търсят 55 000 нови служители.

В същото време проучване показва, че средната възраст на работниците е 46 години. Наблюденията в България не показват някаква много по-различна тенденция, въпреки липсата на подобна статистика. Хората под 40 години в бранша са малцинство, особено в сферата на самото производство. Истината е, че технологиите в нашия бранш се променят много бързо, а с това и нуждите на печатниците и изискванията към хората в бранша.

От гледна точка на образованието данните също не показват много добра тенденция.
Все повече се набляга на програми свързани с графичния дизайн и продажбите и все по-малко на техническата част и процесите, съпътстващи работния процес. Това ще води до все по-малко и по-малко добре образовани хора, които да взимат участие в производството. Ето защо едно от най-добрите решения е да се предприемат мерки от страна на самия бранш. Това може да стане чрез създаване на обучителни програми, водени от специалисти в бранша, които добре познават специфичните проблеми от практиката.

Истината е, че една огромна част от печатниците нямат капацитет за организиране на подобен род обучения.

По-важното обаче е да имат желание да насърчават своите служители да се усъвършенстват и да поемат разходите за подобни програми. Все някой трябва да направи първата крачка и страхът, че утре този обучен човек ще избяга, не трябва да бъде спирачка. Защото истината е, че ще си отидат тези, които са мотивирани основно и единствено от възнаграждението, но ще останат тези, които ценят допълнителните възможности, които им се дават. Добре планираният разход за обучение и квалификация на персонала се трансформира в по-добра ефективност, по-висока продуктивност и мотивация на целия екип.

Много е важно да се отбележи, че младите хора обичат новите технологии и всъщност дигиталният печат дава възможност за работа именно в тази област. В полиграфията вече е нужно да се разбира например от управление и работа с бази данни. Нужни са дори хора, които разбират от нови технологии, чрез които да се свържат печатната реклама с интернет (така наречените cross-media кампании). Тук обаче идва фактът, че борбата за тези младите хора е с IT сектора, където възнагражденията са много по-големи. Няма как да се очаква да привлечете такъв човек за 3 пъти по-малко възнаграждение.

Има обаче и друг начин младите да бъдат привлечени към печатния бранш, нещо което вече успешно се прави от други сектори в България. Това може да стане чрез съвместно сътрудничество на печатниците с училища и университети, където първите могат да правят дни на отворените врати, в които да показват как протича работния процес извън теоретичната част. Могат да се създават и различни конкурси, чрез които младите хора да бъдат мотивирани да се включат в сферата на печата и рекламата. За финал победителите биха могли да получават сертификати, които да бъдат добре приемни от страна на хората в бранша и да бъдат заместител на така търсеният опит и стаж.

Пример за подобно решение може да се намери от страна на Националния съвет на печатната индустрия в Америка. Те са създали тестове, учебни ръководства и сертификати за различни печатни области (флексо, офсет и други). Такъв тип събития не са новост и за Нова Зеландия, където 7 организации за обучение в индустрията, работят заедно за проекта „Got a trade, Got It made”. В него се организират посещения на печатници, срещи на бъдещите лидери и много други интересни събития. Подобни събития разбира се могат да се организират и в съвместно сътрудничество с доставчиците на оборудване. Пример за подобно сътрудничество особено в дигиталния печат може да се осъществи в областта на управлението на цветовете (color management). Още повече самите печатници трябва да изискват от своите доствчици, да осигуряват обучение на персонала за работа с новите машини. Нещо, което ще подобри ефективността, но също така и ще намали възможността от грешки, които да се преобразуват в необходимост от професионална техническа намеса и загубено време за производство. На подобни събития не само могат да се чуят ценни съвети от лектора, но могат да се обменят съвети, идеи и добри практики с другите участници в събитието.

Онлайн програмите за обучение, включващи опресняващи курсове и тестове също са добра опция. Това би спомогнало за решаването на проблеми, които не са част от ежедневната работа и ще гарантира, че знанията са разбрани и запомнени трайно, а не са преминали просто така. Факт е, че информацията в бранша е обемна и всеобхватна, поради което е трудно човек да запомни абсолютно всичко. Всяка една машина има своите специфики и стотици възможности, с които човек няма как да се сблъска ежедневно. По този начин успешно могат да се опресняват знанията на екипа или да се запознават с проблеми, срещани в други компании от бранша.

Интересно е какво мислят и самите студенти. Според едно проучване сред студентите в специалност графични комуникации към университета в Торонто Канада, към това което би ги мотивирало да започнат работа на дадено място спадат: наличие на нови технологии, приветливо офис пространство и работодател ориентиран към задачите. За пореден път се забелязва огромното внимание, което се обръща на това фирмата, която се избира да е в крак с новостите в бранша. Липсата на възможност за израстване в компанията пък се посочва като най-голямата причина за нежелание за започване на работа в дадена фирма. Студентите са жадни за възможности и заявяват готовност да останат верни на дадена компания, ако виждат опции за обучения и растеж. Това което е характерно за студентите е, че тяхното образование не приключва с вземането на диплома. Голяма част от анкетираните заявяват желанието си да научават нови неща и след края на своето обучение.

Време е всички заедно да намерим решение, тъй като кризата за персонал в бранша е и ще става все по-голяма, поради големия брой напускащи печатниците, заради достигната пенсионна възраст и все по-малкия брой желаещи да работят именно това, както и конкуренцията с други технологични сектори. Печатниците ще трябва да започнат да подкрепят по един или друг начин програми за обучения, доставчиците ще трябва да осигуряват все по-добре подготвени технически лица за обучение след продажбите. А младите е необходимо да полагат усилия да учат нови и нови неща, независимо дали са взели всички свои дипломи.