Методът М1 – най-важният за ISO 13655:2009 – част 2

1816

След първата част на статията за методите за работа на спектрофотометрите, ето още по-детайлна информация.

За да бъдат избегнати недоразумения при сравняването на цветове в печатната индустрия и графичния дизайн е създаден стандартът ISO 3664, в който се дава дефиниция за източника на светлина по стандарт D50.

През 2009 година са извършени промени в границите и допустимите отклонения в тези стандартни източници на светлина. Основната цел е да се потиводейства на въздействието на оптичните избелители в хартиите и поради това се въвежда методът М1 при уредите за измерване. Този метод може да бъде постигнат по два начина.

 

Начин 1 – Чрез симулиране

Измерването по метод М1 може да бъде постигнато посредством използване на стандартен светлинен източник, който отговаря на изискванията на ISO 3664:2009. С други думи, ако вградите светлинен източник със стандарт D50 в спектрофотометъра, то той ще отговаря на метода М1 (но не забравяйте за различните топологии, за които стана дума в първата част). Звучи просто, но не е така в действителност. Стандартните източници на светлина използват флуорисцентни лампи, които трудно могат да се вградят в спектрофотометър. Освен това те не покриват напълно изискванията на ISO 3664:2009 в частта с допустимите толеранси.

Друга възможност за постигането на стандарт D50 е използването на комбинация от различни LED светлини, чийто резултат да попада в спектъра на стандарта D50. Това обаче отново не гарантира пълното възпроизвеждане на този стандарт.

Последно представеното техническо решение е чрез използване на филтирани светлинни източници. По този начин се постига най-близка осветеност до стандарт D50, което позволява използването за измерване на цветни проби. Недостатъкът тук е нестабилността  на използваните ултравиолетови лъчи. Също така е необходимо да се запитаме дали наистина стандарт D50 е перфектният избор при измерванията. Най-често ние не разполагаме с напълно точен източник на светлина, а с максимално приближена негова симулация в определени граници. Всичко казано до тук звучи добре на теория, но не в действителност не е така на практика. Решението на този проблем идва във втория начин за постигане на метода М1.

Начин 2 – Чрез калкулиране

Втората възможност за постигане на съответствие за измерване по метод М1 е свързан със същността на оптическите избелители, които поглъщат УВ енергията и излъчват синя видима светлина. За да се измери ефектът от оптическите избелители е напълно достатъчно да се осигури съответствие между избелителя и желаната среда за измерване. В литературата са описани много методи за постигане на този ефект, но тук ще разгледаме само два.

Както стана ясно по-горе оптическите избелители поглъщат енергия, която в последствие излъчват под формата на отразена синя светлина. Ако искаме да измерим количеството излъчени емисии от даден референтен осветител, то ние трябва да се уверим, че източникът на светлина, участващ в измерването, може да осигури достатъчно силно УВ излъчване в областта на дължината на вълната, в която оптическият избелител е активен. За да изчислите общия фактор на сияние (или наричан още коефициент на отражение) е необходимо да се направят две измервания – едно само с УВ излъчване за измерване на чистата флуорисценция и друго без УВ излъчване за измерване на отразената светлина. Проблемът е, че методът се основава на източник на светлина само с УВ излъчване. Светодиодите, които се използват към момента в уредите за измерване имат различно спектрално разпределение и излъчват видима светлина. По този начин при тях се наблюдава и измерва не само флуорисценция, но и отражение (причинено от видимата светлина, излъчвана от измервателния уред). Това е причината за натрупване на грешки към измерването.

Вторият метод, който ще разгледаме работи по подобен начин, но разликата при него е, че не се използва само един източник на светлина. Става дума за стандарта, наречен Konica Minolta Virtual Fluorescence, който има два източника на светлина,  работещи с различна дължина на вълната. Те се активират последователно в рамките на няколко милисекунди и не са видими за потребителя. По този начин лесно може да се разграничи флуорисценцията от отражението и в резултат на това да се изчисли правилната стойност на фактора на сияние. Този стандарт е внедрен в измервателните уреди от серията FD на Коника Минолта.

Още едно предимство на измервателните уреди от серията Konica Minolta FD е свързано с независимостта от осветеността на околната среда. Дори стандартни източници на светлина имат известен толеранс, посочен в ISO 3664:2009, поради което не гарантират излъчвана светлина с пълна точност по стандарт D50. Вградената функция в уредите от серията FD премахва този проблем с вариациите на приближение до стандарт D50. Разбира се тя не е ограничена само до D50, а е приложима и за други случаи (например D65).

В заключение може да обобщим, че уредите с вграден стандарт  Konica Minolta Virtual Fluorescence имат сериозни предимства, сред които: стабилност при измерването; възможност за използване на реални източници на светлина като референтен източник; възможност за получаване и сравняване на стойности с други инструменти, използвани в бранша.

Източник: Konica Minolta